Градът с най- голямо влияние в предиспанска Америка се намира в съвременен град със същото име на 45 км от Мексико Сити.

  Великият античен мезоамерикански град пази тайната на своя произход и цел, но неговите руини са доказателство за блясъка, който в продължение на 500 години го издигнал до положението на дом на боговете.




   Скътан в севрален район Меероизточният край на Мексиканската долина, на около 45 км от федерален район Мексико Сити, "градът, в който са родени боговете"- това означава името му на езика науатъл- бил неолитен конгломерат от отделни сгради от 3 в. пр.н.е. Не бил място с особено значение в живота на този край, но по неизвестни причини четири века по-късно тук започва птериод на разцвет, който трае половин хилядолетие.
  Някои археолози смятат, че Теотиуакан бил превърнат в религиозен център от високо културно ниво, който започнал да оказва влияние на съседни градове.  Предполага се, че е привличал хиляди хора от други райони да се заселят тук и да участват в неговите релегиозни церемонии. И главно свързаните с религията сгради спомогнали градът да се превърне в едно чудо от мономенти. Живо доказателство е големият Път на мъртвите, който оформя централната ос на града. Дълъг 4 км и широк 40 м, той доминира в този археологически обект. От двете му страни се намират няколко стотици храмове и гробници.




  Днес Пътят на мъртвите изненадва посетителите предимно благодарение на своите най-известни сгради: Пирамидата на луната, Пирамидата на слънцето, Двореца на Кетцалпапалотъл и Храма на Кетцалкоатъл. 



  Пирамидата на луната, намираща се в северния край на булеварда, е съставена от четири нива, разположени едно над друго, а основата й представлява серия от галерии и стаи, които са древни култови места. Местоположението й съвсем не е произволно. Под пирамидата текат подземни води, които в древността имали връзка с ритуалите за плодородие. Те пък са свързани с друго божество, което може да се види на много места в града- бог Тлалок, господар на дъжда и плодородието. Пред пирамидата се простира Площадът на луната, около него с течение на годините били построени огромни дворци и храмове, където живеели жреците.
  
   Една от запазените сгради е Дворецът на Кетцалпапалотъл ( митологично същество, наполовина папагал, наполовина пеперуда), чиито зали се крепят на украсени с барелефи стълбове, а стените са изрисувани със символични религиозни сюжети. 




   Но най-големият монумент, който може да се види днес в този археологически обект, е Пирамидата на слънцето, намираща се от източната страна на Пътя на мъртвите. Тя е най-високата пирамида в града и втората най-голяма в Мезоамерика тази в Чолула. Ориентирана е спрямо изгрева и залеза на слънцето и също така показва равноденствията. В най-високата й част, на 64 м височина, има светилище , а под основата на пирамидата е открита галерия от подземни тунели със стаи с ритуално предназначение.

 

   През  2 век споменатите сгради и останалата част от града навлизат в своя период на разцвет. Оттогава, може би благодарение на имиграцията на жители от Куикуилко, след като едно вулканично изригване унищожава техния град. Теотиуакан преживява драматично развитие. Градът става  дом на 170000 жители и достига застроена площ от 24 квадратни километра. Според някои изследвания той вероятно бил шестият по големина град в света по онова време.
  Между 300 и 500г. тук били построени хиляди къщи. Те били общежития, побиращи семейни групи от по 60 до 100 души. Тези огромни къщи били организирани според градоустройствен план, който твърде много прилича на днешните: мрежа от улици, организирани около две оси- Пътя на мъртвите, преминаващ от север на юг и още един булевард с подобни размери, който се простирал от изток на запад. Оформените от тях четири квадранта били доминирани от резиденциите на жреците и управниците в централната част,докато към крайните части на уличната мрежа се разполагали многобройните жилищни квартали. В околностите на града се обработвали около 9500 хектара земя. Хиляди занаятчии, художници и търговци заемали специално обособени площи, оформени като квартали. Там те създавали изящното си изкуство: изработка на вази, маски от камък и керамика, бижута от твърди камъчета, текстил. После те били изнасяни в други мезоамерикански градове, с които се водела оживена търговия.
  
   Част от това изкуство може да се види в Храма на Кетцалкоатъл, бога Перната змия, който се намира на територията на стария град. Той представлява парцел с размери 400 м от всяка страна, където била концентриранауправляващата каста. Храмът на Пернатата змия, култът към която по-късно бил възприет от толтеките и ацтеките, изобилства със скулптури, барелефи и рисунки, отличаващи се с огромна красота и изящество. Така загадъчно, както израсъл и се издигнал Теотиуакан, също така загадъчно завършил с упадък през 8ми и 9ти век.Би могло да се дължи на инвазия на толтеките от северно Мексико, но това далеч не е сигурно. Дори и ацтеките не могли да решат загадката, когато се изправяли със страхопочитание пре тези великолепни руини един век преди идването на испанците в Мексико.