Понеже учените все още спорят дали конникът е прабългарският бог Тангра, великият хан Тервел - спасителят на Европа от арабското нашествие през 8-ми век или негова почит към баща му - основателя на българската държава Аспарух, са избрали да го наричат по името на близкото село Мадара. Намира се на по-малко от 20 км от областния център Шумен.
До него се стига по 100-метрото стълбище. Въпреки че винаги е бил на своето място от 12 века, за негов откривател се води известният пътешественик Феликс Каниц, който пръв го описва. И досега е трудно да си представим как е изсечен в скалата на Шуменското плато на 23 метра височина при едновремешните технологии, както подемни, така и ваятелски. Особено във внушителните размери - 2,6 м висок и 3,1 м широк. Интересно е, освен че наподобява Св. Георги Победоносец, също и факта, че има надпис на гръцки. Дали това е още едно подсказване, че далеч преди официалното покръстване, нашите владетели са били християни, както някои твърдят или пък е почит към тракийските традиции, както твърдят други, открили тяхната символика в образа.Трети откриват даже персийски образци от този тип, а четвърти търсят прилики с паметник от онази епоха в италианска Равена, където Византия има своята отвъдморска територия. Четвърти смятат, че Омуртаг е съградил и до Мадарския конник крепост.
Но мястото от много по-стари времена е смятано за специално. Има и тракийска Пещера на нимфите в скалите, включително фигурки на сходния конник - герой Херос от епоса на тези наши прародители. Друга цепнатина в камъка е приютила малък параклис. Скалният храм обаче не е от Първото, а от Второто българско царство и не е така ценна, както Ивановските скални църкви. Интересното обаче е, че работи и до днес, а това значи 8-9 века. Според легендите храмът е посветен на Св. Пантелеймон, който е лечител, заради извора на лековита вода в голямата пещера недалеч.
От тракийски времена е известна като Пещерата на нимфите. Всъщност, става дума за три богини - на плодородието, на горите и на водите. Преди 100-те стълби към Конника туристът е изкушен да отдели внимание и на светилището Даул Таш с неговата овална отворена форма. Името е турско, то е смятано за посветено на Тангра, но като нищо може да се окаже тракийско, наследено от следващите завоеватели на тези богати на история и култури земи.
На километър от Мадарския конник пък има римска вила, по-точно останки от нея. В един патриотичен уикенд обаче няма как да не бъдат посетени първите две български столици. За зла беда, от тях не е останало почти нищо автентично, тъй като турците са ги унищожили, за да ги натрошат на чакъл за жп линията Русе - Варна, прокарана в края на робството от европейските, по-точно от австрийските магнати и инженери. По тази причина останките на Плиска и Преслав са донаправени в по-ново време, в първата столица и съвсем неотдавна. Честно казано, в нейния случай границата с кича, е според вкуса. Преслав изглежда по-автентичен.
Областният център Шумен също не е за подценяване като туристическа дестинация. Въпреки че Пловдив претендира да е най-стар град в Европа, Шумен датира своята история 3200 г. назад. И веднага го доказва с крепостта на платото. Градът е бил голям и 12 в. пр. Христа, защото площта на калето според останките от него е 32 дка. Нещо като нова шуменска крепост е паметникът "Създатели на българската държава", разположен в най-високата част на платото на 500 м. Той е построен за 1300-годишнината на България през 1981 г. и е соцсимволът на града. Размерите му са дължина от 140 м и височина от 70 м.
Големият паметник от османската епоха, вече в града, е Томбул джамия, която пък е най-голямата в цяла България. Подпорните колони са същите, които са използвани за двореца в Плиска. Шумен е бил и културна столица на България в онези времена. Именно тук през 1856 г. се играе първото у нас театрално представление," Апропо" с героиня Баба Марта. А къщата на Добри Войников - автор на най-легендарната комедия в историята на нашата драматургия "Криворазбраната цивилизация", е една от най-добре запазените в старата възрожденска част на областния град. Другата е известна като музей на Лайош Кошут. Унгарският национален герой и предводител на националната революция е гостувал в дома на заможния търговец и кмет на Шумен Димитраки Хаджипанев. Тя е интересна, също както беше разрушаващата се къща на Ламартин в стария Пловдив, не само заради европейската връзка, но и като модел на богаташка къща от старо време.
българска войска и 1945 година
© Ще заиграят ли заедно българските поли...
