Мери се суетеше всред забравени мебели в тъмните, мрачни тавански помещения на стара къща. От малко потънало в прах прозорче проникваше бледа светлина. Вниманието ѝ привлече покрит с бял чаршаф предмет подпрян на стената до ъгъла. Прескочи няколко оставени на пода залепени кашони. Хвана края на покривалото и го дръпна. Вдигна се пушилка. Тя затвори очи и кихна, когато ги отвори видя образа си в цял ръст в голямо венецианско огледало с гладка, блестяща повърхност, обрамчено с изящна дърворезба. Мери не помнеше да е виждала този предмет някога. Отражението ѝ се раздвижи. Смарагдовите ѝ очи заблестяха, русата ѝ дълга коса се разпиля, младото ѝ стройно тяло затрептя от вълнение. Плесна с длани, за да отърси прахоляка полепнал по ръцете ѝ. Доближи се възхитена от образа си и докосна с пръсти отражението си. Лакираните ѝ нокти хлътнаха навътре. Изгубиха се някъде. Тя дръпна ръцете си. Пръстите и бяха цели. Любопитство изпълни душата ѝ. Допря длани върху блестящата повърхност на огледалото. Ръцете ѝ изчезнаха. Не я болеше. Въздъхна. Затвори очи. Сърцето ѝ се сви. То усили ритъма се. Направи крачка напред и премина от другата страна на огледалото. Стъпи на нещо меко и хлъзгаво. Не смееше да отвори очи. Придвижи се напред. Залитна. Нещото се уви около краката ѝ. Издаде неприятно съскане. Направи още една крачка. Нещото стегна краката ѝ. Отвори очи. В полумрака видя преплетени хиляди змии по пода на влажна пещера. Дебелите им лъскави тела блестяха и се гънеха в различни посоки. Мери изпищя. Ритна с крак няколко пъти. Нещото се отлепи гърчещо. Отлетя надалеко. Отвори се малка дупка всред хлъзгавите твари. Тя прекрачи купчината и се огледа за друго празно място. Огледалото не се виждаше. Сърцето ѝ се сви до пръсване. Как ще се върне? Трябваше да намери изход. Залюля се и направи втора крачка. В далечината се появи светъл отвор. Продължи напред , като внимаваше, къде стъпва без да докосва змиите. Доближи отвора. Още няколко крачки и е навън от опасността. Изведнъж пред очите на Мери се издигна люспестото тяло на една разлютена кобра. Блестящите очи на змията я заслепиха, раздвоения ѝ език се доближи до лицето ѝ. Гърлото ѝ се сви. Не можеше да извика. Залитна назад и падна върху меките хлъзгави тела на отблъскващите твари. Страхът скова краката ѝ. Мери дишаше учестено. Успя да извърти тялото си на една страна. Подпря ръце на отворилите празни пространства всред гнусните влечуги и стана. С няколко скока напред излезе от зловещата пещера. Светлия отвор не беше свобода. Сталактити блестяха и се спускаха в красиви форми от тавана, сталагмити стърчаха от пода на осветена пещера, а тук там или по нагъсто се виждаха дебели или по тънки сталактони – слети варовикови образования. Мери тръгна напред без да знае на къде отива. Изведнъж от всички страни, като ураган връхлетяха към нея на талази озверели скални прилепи удряха с крила лицето ѝ. Едри черни мъхести паяци прииждаха, като орди пролазиха по краката , по ръцете, по раменете ѝ. Мери пищеше обезумяла. Ужасена размахваше ръце, риташе с крака опитваше се да махне от себе си противните паяци-тарантули. Страхът сгърчи лицето ѝ.Тялото ѝ се изопна. Намери сили да тръгне напред. Прилепите отлетяха. Паяците изпопадаха около краката ѝ и забавиха движенията си. Ядосана вдигна единия си крак. Яростно ги настъпваше. Размазваше ги, докато ставаха на пихтия и опръскваха глезените ѝ. Хукна без посока, без цел. Навря се в една цепнатина, тя я отведе в друго помещение, но не спря продължи да тича всред тлъсти плъхове. Те пищяха и се блъскаха един в друг. По някаква причина ѝ направиха път. Задъхана и омаломощена падна на земята. Запълзя към следващия отвор огрян от светлина. Плъховете се катереха един върху друг и образуваха дишаща купчина. Тя пропълзя покрай тях и със сетни усилия се измъкна от този кошмар за да попадна на друг. Тялото ѝ се търкулна надолу. Въртеше се като футболна топка. Сякаш нямаше край. Докато един кръгъл камък я спря. С огромни усилия на волята успя да се изправи. В далечината се виждаше пуст увеселителен парк. Звездите светеха. Луната осветяваше въртящи се люлки с кончета, виенско колело и няколко шатри. Мери залитайки достигна до оградата на парка. Засвири музика. Отначало тиха, тъжна после се засили премина във весели ритми, докато зазвуча зловещо. Измъчена от странното скитане из огледалния свят се запъти към първата шатра. Трябваше да се скрие и да изключи ужасяващата музика. В помещението светеше. Хиляди криви огледала стояха до стената. Тя тръгна покрай тях и видя своя разкривен образ в много варианти. Това я хвърли в отчаяние. Обърна се с гръб към тях и избяга, като подплашен див заек. В другата шатра се криеше влакчето на ужасите. Тя се качи и потегли. Тук от тъмното се появяваха зли духове. Чуваха се странни викове, пъшкане, охкане, плач, хленчене, пронизителен смях. Мери запуши уши с ръце. Затвори очи. Изведнъж всичко замлъкна. Тя отвори плахо очи и се огледа наоколо. Увеселителния парк го нямаше. Стоеше всред празно поле. Незнайно от къде се появиха и я обиколиха полуголи мъже с изрисувани лица. Закривиха тела в луд танц около нея. Изкрещяха и в един миг по даден знак се наведоха. Хванаха я. Завързаха я, като агне за заколение. Понесоха я изпаднали в див транс. Тялото ѝ се отпусна. Нямаше сили да се бори със съдбата си. Крясъците им проглушиха ушите ѝ. Стовариха я на земята и я развързаха. Тя гледаше буйния огън през босите крака на танцуващите в кръг около нея мъже. Просветлението дойде в главата ѝ. Тя-Мери беше храната им. Нямаше сили дори да плаче. Някой я дръпна за ръката. Тя се изправи и видя венецианското огледало и измъченото си отражение в него. То стоеше невидимо за другите подпряно на близкото дърво. Мери се отскубна от ръцете на мъжа. Телефонът зазвъня. Това беше знак. Притича до дървото и хлътна в огледалото. Отвори очи.
Лежеше в своето легло, в своята стая. Въздъхна облекчено и стана. Слънцето прозираше през пердетата. Телефонът продължаваше да звъни. Мери взе слушалката.
- Ало! Кой е?- все още трепереше от преживяното- Имате грешка!- каза тя.
Постави слушалката на мястото ѝ. Беше сънувала кошмар.
