Легендата разказва, че именно Дяволското гърло е мястото, от където Орфей след смъртта на жена си Евридика слиза в подземното царство на Хадес. Омагьосан от мелодиите, които Орфей сътворявал с арфата си, Хадес се съгласил да върне Евридика в света на живите, като единственото условие било, изкачвайки се към горния свят, Орфей да не обръща глава назад. Малко преди да достигнат земята Орфей се обърнал, за да види дали Евридика го следва и точно това е моментът, в който той губи своята любима завинаги. След повторната загуба Орфей плакал толкова много, че от сълзите му бликнал извор, който може да се види в пещерата и до днес.

Входът на пещерата представлява изкуствено прокопан 150-метров тунел след който попадате в Бучащата зала. Наречена „бучаща“ заради силния грохот с който водата на реката пада от 42 метра височина. Това прави и водопада най-високия подземен водопад на Балканите. В "дяволската зала" може да се побере катедралата "Св. Александър Невски". След Бучащата зала ще влезнете в малка подземна галерия.

След галерията идва и най-голямото предизвикателство - 301 стъпала, по които изкачвайки се ще имате възможността да се насладите отблизо на подземния водопад. Ще видите и малко изворче в което посетителите хвърлят монети и си намислят желания.Поглеждайки право нагоре, на тавана се виждат две очи.Те са тесни като процепите на старинен шлем.Изкачвайки се още малко, в дясно от "очите" се вижда и търлото на дявола.

Най-голямата мистерия в тази пещера се оказва подземната река. През 1968 година придошлата река помита над 350 кубика дървен материал, от който не излиза нито треска на изхода на реката. Опити с оцветители вкарани във водата показват, че  са необходими час и половина, за да може водата да измине пътя от входа на пещерата до изходът от нея. През далечната 1970-та година двама водолази се гмуркат, за да изследват пещерния феномен, но за жалост телата им остават завинаги в подземния лабиринт на Дяволското гърло.

Мястото през което ще напуснете пещерата е всъщност нейният естествен вход. От там, след кратко слизане ще стигнете отново до сегашния вход на пещерата.

Мненията относно произхода на името на пещерата са различни. Според едни се нарича „Дяволско гърло“, поради формата на естествения й вход, която наподобява гърло, което поглъща водите на реката. Други пък смятат, че се нарича така, защото нищо попаднало в подземния лабиринт на пещерата не е излезнало от там.

Пещерата има и мрачна слава заради гибелта на двама водолази в нея през 1970г.
На 18 септември 1970г. двама начинаещи водолази от Варна , непосредствено след завършването на курс за водолаз в открити води, правят опит за прпоникване в пещерата,влизайки през сифона на "задника" на дявола. Повече не се появяват живи. Загиват 21-годишната Сияна Люцканова и колегата й, х29- годишният  Евстати Йовчев. В последствие разследващите установяват 41 грешки на ръководителката на екипа Агнес Георгиева. Най-фрапиращата е, че единят от двамата влиза в пещерата с използвана вече бутилка с въздух. Когато той се изчерпва, те придърпват въжето. Фатален е този начин на сигнализация за непроучена пещера с отклонения.Вместо да ги изтеглят, колегите им отвън им отпускат допълнително въже. 

Ръководителката на екипа е осъдена и влиза в затвора.Телата на Евстати и Сияна са извадени по-късно.